10.03.2013 г., 10:09

Заедно

1.1K 0 1

Ти пи ли от чашата сутрин вода;

събрах росата на горска поляна.

А как спа, добре ли прекара нощта;

одеалата постелих по-меки от пяна.

 

Килимът, по който стъпваш -

разтелих от рози цветчета.

В завесите паяжини втъкнах

с играещи слънчеви зайчета.

 

Усмихни се и днес,

отново ще бродиме заедно.

Под лъчите на топлото слънце

ще се прегръщаме пламенно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...