10.03.2013 г., 10:09

Заедно

1.1K 0 1

Ти пи ли от чашата сутрин вода;

събрах росата на горска поляна.

А как спа, добре ли прекара нощта;

одеалата постелих по-меки от пяна.

 

Килимът, по който стъпваш -

разтелих от рози цветчета.

В завесите паяжини втъкнах

с играещи слънчеви зайчета.

 

Усмихни се и днес,

отново ще бродиме заедно.

Под лъчите на топлото слънце

ще се прегръщаме пламенно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....