Mar 10, 2013, 10:09 AM

Заедно

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Ти пи ли от чашата сутрин вода;

събрах росата на горска поляна.

А как спа, добре ли прекара нощта;

одеалата постелих по-меки от пяна.

 

Килимът, по който стъпваш -

разтелих от рози цветчета.

В завесите паяжини втъкнах

с играещи слънчеви зайчета.

 

Усмихни се и днес,

отново ще бродиме заедно.

Под лъчите на топлото слънце

ще се прегръщаме пламенно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...