Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
10.12.2023 г., 9:34 ч.

Заедно 

  Поезия » Философска
182 4 10

Старец и старица, мили,
тя с прическа, той брадат,
в длани сбръчкани са скрили
чудото  на този свят.

Той не чува от година,
тя не повишава  глас,
гледам ги, дорде отминат,
гледам ги... А виждам нас.

Моли  той: — "Да ме изчакаш"!
Видимо е и по-стар.
Само него вижда сякаш,
тя сред шумния пазар.

А в торбицата им лека,
спомени и мисли спят...
Колко трябва на човека?
Заедно са. И вървят.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ники!
  • Много е хубаво, Наде!
  • Благодаря ви! Бих, Дани с удоволствие, но няма да го разберат. Слави, усмихваш ме.
  • Патриция, не знаех че сме съседи. И да знаеш,че ако някой вземе да се възторгва,че на тази възраст се държим за ръце , тя обяснява че ако ме пусне, ще се загубя!
  • Много е хубаво, Наде! С годините привързаността става все по- голяма, ако е имало истинска любов...
  • Много е хубаво.
  • С годините такива двойки срастват буквално, повлияни един от друг. Не случайно си отиват почти веднага един след друг... Трогателно стихотворение, Наде, защо не им го подариш, ще се радват.💖💙
  • Идилия - това е истината в напреднала възраст. Поздрав, Наде!
  • Вярно е, Слави. Съседи са ми.
  • Всичко е така,само тя не повишава глас не е вярно!
Предложения
: ??:??