Заедно
Старец и старица, мили,
тя с прическа, той брадат,
в длани сбръчкани са скрили
чудото на този свят.
Той не чува от година,
тя не повишава глас,
гледам ги, дорде отминат,
гледам ги... А виждам нас.
Моли той: — "Да ме изчакаш"!
Видимо е и по-стар.
Само него вижда сякаш,
тя сред шумния пазар.
А в торбицата им лека,
спомени и мисли спят...
Колко трябва на човека?
Заедно са. И вървят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
