Заедност
Заедност
Скъсала синджира, Месечина ме хапе.
Чудесата се случват, но не от чудаците.
Тежки са думите... От стряхата капят...
Изгревът тихо върви по чардаците.
В зелени навуща преражда се зрънцето.
Всички мечти са начертани от Бога!
На твойте очи озарява ме слънцето!
Не ща да те пусна! Не мога!
В тази утрин си поляна разцъфнала!
В тази утрин е на теб мойта риза...
Попивам те с устни... изсъхваш...
и бавно, бавно по-надолу слизам...
По вените ми бягаш, обич моя!
Гореща страст си! Дъх си ти горещ!
В поредната ни Пролет ти си Зноя
и да те има вечно паля свещ!
Наливам чашата пенлива, а по стените, околовръст,
мехурчетата се подреждат, като колан на момин кръст...
Наливам чашата пенлива... Не се чуди... Не се чуди, защо в очите ми преливат щастливи перлени сълзи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
