ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423

Apr 16, 2011, 10:59 AM

Заедност

Poetry » Love

695 0 2

Заедност

Скъсала синджира, Месечина ме хапе.
Чудесата се случват, но не от чудаците.
Тежки са думите... От стряхата капят...
Изгревът тихо върви по чардаците.

В зелени навуща преражда се зрънцето.
Всички мечти са начертани от Бога!
На твойте очи озарява ме слънцето!
Не ща да те пусна! Не мога!

В тази утрин си поляна разцъфнала!
В тази утрин е на теб мойта риза...
Попивам те с устни... изсъхваш...
и бавно, бавно по-надолу слизам...

По вените ми бягаш, обич моя!
Гореща страст си! Дъх си ти горещ!
В поредната ни Пролет ти си Зноя
и да те има вечно паля свещ!

Наливам чашата пенлива, а по стените, околовръст,
мехурчетата се подреждат, като колан на момин кръст...
Наливам чашата пенлива... Не се чуди... Не се чуди, защо в очите ми преливат щастливи перлени сълзи!

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Katriona (Кети Рашева)

2011-04-16T13:58:38+03:00

Ех, Земеделецо, как си го разорал само този стих... дълбоки са браздите и не се забравят, поздравления!
djudjii (Жанет Велкова)

2011-04-16T11:30:19+03:00

Каква любов...Поздрав!

Random works

: ??:??