27.11.2016 г., 11:37

Загатваща еротика

2.3K 1 0

Ти си мойта нежна дрога,

ти си моят опиат,

скъпа, аз без теб не мога,

ти си моят свят.

Ти си сладка като захар,

разтопи се в ръцете ми,

харесва ли ти играта,

давам всичко от себе си.

По-полека, спазвай правилата,

управляваш ме и падам ти в краката.

Беше нежна, а сега си груба,

искаш ума си напълно по теб да загубя.

 

Предизвикваш ме, усещам,

хвърлям всички дрехи, много е горещо,

ела до мене, ще ти кажа нещо,

толкова директен не съм често.

Позволи ми тази вечер

аз със тебе да съм честен,

сваляй всичко по себе си вече,

не може само аз да съм съблечен.

Кръвта ми караш да кипи жестоко,

всичко друго изчезва, спира токът,

само аз и ти сме в блока.

 

Дяволът във тебе проговаря,

целува ме, следи оставя,

сякаш с отрова ме инжектира,

толкова е хубаво, не ми се прибира.

Хубаво червило, но бързо се размаза,

лошо момиче, не така с омраза.

С ласки ме даряваш,

аз съм впечатлен,

но дрехите по себе си оставяш,

свали ги тази нощ за мен.

Роклята ти е прекрасна,

обожавам черната дантела,

но и на двамата е ясно,

че си по-секси без нея.

 

Светлината играе по твоето тяло,

очертава всяка част от него,

побъркваш ме изцяло.

Позволи ми бавно с роклята да ти помогна,

не се дърпаш, сега към мен си благосклонна,

с едно движение я разкопчавам,

на земята пада,

убеждавам се в това, която виждам -

ти си моята награда.

Прокарвам пръсти по твойта кожа,

какво ме караш да си мисля,

никой друг така не може.

Допрян до голото ти тяло,

всяка част от него изучавам,

ще станем с теб едно цяло,

тази вечер напълно ти се отдавам.

 

Кожата ти, толкова е нежна,

устните ти, толкова са вкусни,

случващото се е неизбежно,

и да искаш вече, не можеш да се пуснеш.

Сега си ангел, толкова покорна,

само следваш, аз те водя.  

Изтръпвам целият, не мога да се владея,

красива си, а си невинна,

да си играя с непорочността ти аз не смея.

Но ти ме дърпаш,

шепнеш нежни думи в ухото,

не се усещам,

поваляш ме на леглото.

 

И лягаме един до друг, аз и ти,

и се гледаме, изпиваме с очи,

този миг от рая колко дълго ли ще продължи? 

Не е сън, истинска си,

докосвам лицето ти.

Ръката си надолу спускам,

не се съпротивляваш,

никоя сладка част от теб не пропускам,

а и ти всичко ми позволяваш.

"Направи ме своя.",

нежно ми прошепваш,

"Искам да съм само твоя,

ти ме обсебваш."

 

Отговор не чакаш,

напълно си готова,

а и аз не отговарям,

не искам и не мога.

Думите излишни са във този късен час,

действията ни говорят сами по себе си за нас,

ти изпиваш всичко в мен,

без глас оставяш ме,

толкова си съвършена,

че раняваш ме.

И двамата го искаме,

желаем го напълно,

целуни ме и да почваме,

че тази нощ ще бъде дълга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелъни Всички права запазени

Случайно вдъхновение. 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...