Когато я видях, аз я познах!
Хиляда пъти я познах!

 Тя беше с тез очи, в които
 аз винаги съм искал да потъна.
 Удавен, никога да не изплувам.
 Поне веднъж в съня си да целувам.

Когато я видях, аз я познах!
Хиляда пъти я познах!

 Тя имаше онези устни, във които
 завинаги набираш ягоди-поле
 и с тайнствена усмивка недопита
 рушеше къщи, подкосяваше нозе.

Когато я видях, аз я познах!
Хиляда пъти я познах!

 Тя стъпваше с походка на кралица.
 Галопа спираше на белите коне.
 И принцовете коленичеха пред своята принцеса
 със цвете и надежда вдигнали ръце.

@->-  @->-  @->-  @->-  @->-  @->-  @->-

Когато го видя, тя го позна!
Един-единствен път тя го позна!

 Той бе висок, изглеждаше нормален,
 реализирал се професионално, романтик.
 Отговорен и представи си - въздържател,
 с чувство за хумор и достатъчно богат.

Когато го видя, тя го позна!
Един-единствен път тя го позна!

 Обичаше животните, природата, децата.
 Морето, планината, нейната салата.
 Той знаеше какво-как иска, и да го постигне.
 И на ръце в десетата земя той щеше да я занесе.


И баш когато го срещна,
той я подмина, турукът му, не я позна!
Виртуална приказка, промъкна се реалността.
Не щеш ли!?
           Хиляда и първата оказа се нощта:(

Кирил Пеев
2008.12.31 (набързо)