Заглавие: Как описва себе си: За партньора:
Когато я видях, аз я познах!
Хиляда пъти я познах!
Тя беше с тез очи, в които
аз винаги съм искал да потъна.
Удавен, никога да не изплувам.
Поне веднъж в съня си да целувам.
Когато я видях, аз я познах!
Хиляда пъти я познах!
Тя имаше онези устни, във които
завинаги набираш ягоди-поле
и с тайнствена усмивка недопита
рушеше къщи, подкосяваше нозе.
Когато я видях, аз я познах!
Хиляда пъти я познах!
Тя стъпваше с походка на кралица.
Галопа спираше на белите коне.
И принцовете коленичеха пред своята принцеса
със цвете и надежда вдигнали ръце.
@->- @->- @->- @->- @->- @->- @->-
Когато го видя, тя го позна!
Един-единствен път тя го позна!
Той бе висок, изглеждаше нормален,
реализирал се професионално, романтик.
Отговорен и представи си - въздържател,
с чувство за хумор и достатъчно богат.
Когато го видя, тя го позна!
Един-единствен път тя го позна!
Обичаше животните, природата, децата.
Морето, планината, нейната салата.
Той знаеше какво-как иска, и да го постигне.
И на ръце в десетата земя той щеше да я занесе.
И баш когато го срещна,
той я подмина, турукът му, не я позна!
Виртуална приказка, промъкна се реалността.
Не щеш ли!?
Хиляда и първата оказа се нощта:(
Кирил Пеев
2008.12.31 (набързо)
Хиляда пъти я познах!
Тя беше с тез очи, в които
аз винаги съм искал да потъна.
Удавен, никога да не изплувам.
Поне веднъж в съня си да целувам.
Когато я видях, аз я познах!
Хиляда пъти я познах!
Тя имаше онези устни, във които
завинаги набираш ягоди-поле
и с тайнствена усмивка недопита
рушеше къщи, подкосяваше нозе.
Когато я видях, аз я познах!
Хиляда пъти я познах!
Тя стъпваше с походка на кралица.
Галопа спираше на белите коне.
И принцовете коленичеха пред своята принцеса
със цвете и надежда вдигнали ръце.
@->- @->- @->- @->- @->- @->- @->-
Когато го видя, тя го позна!
Един-единствен път тя го позна!
Той бе висок, изглеждаше нормален,
реализирал се професионално, романтик.
Отговорен и представи си - въздържател,
с чувство за хумор и достатъчно богат.
Когато го видя, тя го позна!
Един-единствен път тя го позна!
Обичаше животните, природата, децата.
Морето, планината, нейната салата.
Той знаеше какво-как иска, и да го постигне.
И на ръце в десетата земя той щеше да я занесе.
И баш когато го срещна,
той я подмина, турукът му, не я позна!
Виртуална приказка, промъкна се реалността.
Не щеш ли!?
Хиляда и първата оказа се нощта:(
Кирил Пеев
2008.12.31 (набързо)
© Кирил Пеев All rights reserved.
