krchernev (Красимир Чернев)
188 3102
28.08.2013 г., 0:17 ч.

Заглавието е последно 

  Поезия » Друга
809 0 21

Като безсмислен гларус

гадая по върховете на вълните

вярната посока и бъдещето

на сънуваните хоризонти.

Пасажите сребристи на сафрида

чертаят криволици, но как да ги попитам,

като изчезват още при вида

на силуета ми греховен?

 

Безпътицата днес пред мен

е най-релефната присъда,

с която се наказвам за мечтите пропилени...

Крило прехвърлил през рамото на вятъра -

към брега ще се завърна,

за да избягам от шепота лъжовен на сирените...

 

Очи да скрия в пясъка

веднъж-завинаги забравил -

разголените бюстове, косите разпилени.

Като домашна, хищна птица -

възторжено да клъвна

покълналите стръкове на чувствата последни...

Аз...

 

Безсмислен гларус в безпътния безкрай на хоризонта...




© Красимир Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всичко е казано, аз мога само да замълча. Поздрави!
  • Съмнявай се, когато те тщеславят!
    Когато славословят твоя труд –
    по-скоро с тебе се „гаргарят”...
    Как може лаписът да бъде изумруд? :–)
  • Много, много ми хареса! Силно и въздействащо стихотворение!
    Поздравления!
  • Трогнахте ме много...много.Благодаря ви!
  • И още един към тебе се клатушка.
    Страхотно изпълнение.
    Поздрави!
  • Ееее, прекрасно! Само се чудя защо усещам някаква носталгия, тъга... А стиховете са изключително въздействащи!

    Крило прехвърлил през рамото на вятъра -

    към брега ще се завърна,

    за да избягам от шепота лъжовен на сирените...

    !!!
  • С Уважение и благодарност за всяка ваша добра дума!!!
  • "Безпътицата днес пред мен

    е най-релефната присъда,

    с която се наказвам за мечтите пропилени..."

    Когато няма път... Мъгла покрива
    посоките нагоре и към дъното
    те тегли съвестта и те приспива
    с напразно обещание за връщане...

    Хареса ми философията и мъдростта на думите ти...
  • Попътен вятър от мен или безпътен вятър,което ти харесва повече
  • Всички са казали всичко!И все пак бих добавила,че безпътицата понякога не значи липса на път,а наличието на безкрайно много пътища...Хареса ми тъгата ти!
  • Поздравления!
  • Поздрави и от мен!
  • Много хубаво! Този твой гларус... как го харесвам само... всъщност бях ти казала веднъж
  • Безпътицата днес пред мен
    е най-релефната присъда,

    ....
    хубаво
  • Поздрави за прекрасния стих, за мен е наслада да Ви чета!
  • Метафорите ви са екстравагантни и сте влезли в релсите на моя скепсис, затова ми хареса...
  • "Крило прехвърлил през рамото на вятъра -
    към брега ще се завърна,
    за да избягам от шепота лъжовен на сирените..."
    Усетих "безпътния безкрай на хоризонта"...
    Великолепна образност, чрез която постигаш силно въздействие.
    Поздравления за моженето!
  • Дълбоко метафорично и смислено стихо!Поздравление, Краси!
    Харесах и го оценявам!Поздрави от мен!
  • Да-а-а, миг на тежка въздишка от кратката предопределеност на живота ни в безкрайността ...! Благодаря ти за удоволствието, Краси! Поздрави!
  • Отличен текст. Всяка дума, всяко внушение е на точното място.
    Поздравления!
  • Стихът ме впечатли с поразителната си метафорична образност.
    А последни чувства едва ли има.
    Финалът е доста замислящ...
Предложения
: ??:??