Като котките, един ден,

                                                     жена ми  се промъкнала зад мен!

                                                     Аз, над тетрадката надвесен,

                                                     редях си римите унесен,

                                                     когато нейните слова

                                                     срязаха ми нишката на мисълта:

                                                     ,,От кухнята чувам как въздишаш,

                                                     пак за любов ли пишеш?

                                                     Може би е за оная изгора,

                                                     дето се домъкна от Стара Загора

                                                     и остави тука да тъжи

                                                     влюбеното момче до уши,

                                                     а тя хвана, че избяга

                                                     с оня квартален бродяга!

                                                     Или за младите години,

                                                     глух за съвети от роднини,

                                                     хукнал си в лятото пак

                                                     по плажа на Слънчев бряг

                                                     и лигите ти над чехкините текат,

                                                     голи налягали да се пекат!

                                                     Или виснал си от мъка

                                                     на кея, след любовната разлъка,

                                                     с камък вързан за въже

                                                     над бурното, запенено море,

                                                     зарад оная безбожница, дето

                                                     в дом заряза си детето!

                                                     Не! Опитах защита кратка,

                                                     стиснал в ръка тетрадка,

                                                     но можеш ли да спреш на ламята

                                                     огнения поток и словата?

                                                     Това е абсурд, невъзможно!

                                                     Опиташ ли, ще стане сложно!

                                                     ,,... и добре, че зарязах аз

                                                     оня пияница Спас

                                                     и дойдох при теб в зори

                                                     неразцъфнала пъпка,

                                                     роза без бодли...

                                                     От изненада, останал изумен,

                                                     напред-назад, вдървен,

                                                     започна да ходиш, без да спреш

                                                     и стихове някакви да ми четеш!

                                                     Добре, че сети накрая,

                                                     че не в стиховете,

                                                     а в леглото беше рая...

                                                     Гледам жената,

                                                     мигам на парцали,

                                                     като мишка в брашното

                                                     що там са хванáли!

                                                     Гледа ме с укор

                                                     и мойта жена,

                                                     после с усмивка

                                                     махна с ръка:

                                                     ,,Хайде пиши, пиши

                                                     и каквото искаш прави!

                                                     В кухнята отивам аз,

                                                     че манджата ще загори!"

                           P.S. Това се е случило някога, някъде!

                                   Не корете жена ми!