Загриженият критик до мене
Като котките, един ден,
жена ми се промъкнала зад мен!
Аз, над тетрадката надвесен,
редях си римите унесен,
когато нейните слова
срязаха ми нишката на мисълта:
,,От кухнята чувам как въздишаш,
пак за любов ли пишеш?
Може би е за оная изгора,
дето се домъкна от Стара Загора
и остави тука да тъжи
влюбеното момче до уши,
а тя хвана, че избяга
с оня квартален бродяга!
Или за младите години,
глух за съвети от роднини,
хукнал си в лятото пак
по плажа на Слънчев бряг
и лигите ти над чехкините текат,
голи налягали да се пекат!
Или виснал си от мъка
на кея, след любовната разлъка,
с камък вързан за въже
над бурното, запенено море,
зарад оная безбожница, дето
в дом заряза си детето!
Не! Опитах защита кратка,
стиснал в ръка тетрадка,
но можеш ли да спреш на ламята
огнения поток и словата?
Това е абсурд, невъзможно!
Опиташ ли, ще стане сложно!
,,... и добре, че зарязах аз
оня пияница Спас
и дойдох при теб в зори
неразцъфнала пъпка,
роза без бодли...
От изненада, останал изумен,
напред-назад, вдървен,
започна да ходиш, без да спреш
и стихове някакви да ми четеш!
Добре, че сети накрая,
че не в стиховете,
а в леглото беше рая...
Гледам жената,
мигам на парцали,
като мишка в брашното
що там са хванáли!
Гледа ме с укор
и мойта жена,
после с усмивка
махна с ръка:
,,Хайде пиши, пиши
и каквото искаш прави!
В кухнята отивам аз,
че манджата ще загори!"
P.S. Това се е случило някога, някъде!
Не корете жена ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
