Загубено стихотворение
Измръзнала безкрайна тишина
е тази нежност,
тъжна като джаз.
Като доверие
в секунди светлина,
като отломък
неочакван мрак.
Размити са съдбовните следи
от вятъра,
пустинно-скитащ,
от вечните пулсиращи вини.
Все по-далече
птиците отлитат...
Студена е и няма нежността,
разбита,
откровена като вяра,
пилее тази нощ
дъжда
взривените ѝ сини
капиляри...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
