Измръзнала безкрайна тишина
е тази нежност,
тъжна като джаз.
Като доверие
в секунди светлина,
като отломък
неочакван мрак.
Размити са съдбовните следи
от вятъра,
пустинно-скитащ,
от вечните пулсиращи вини.
Все по-далече
птиците отлитат...
Студена е и няма нежността,
разбита,
откровена като вяра,
пилее тази нощ
дъжда
взривените ѝ сини
капиляри...
© Геновева Христова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
