thedac (Димитър Драганов)
864 1125
2.07.2018 г., 18:09 ч.

Загубих, но ще бъда 

  Поезия » Любовна, Философска
333 3 6

Защо нахлузих тази добрина?
Така е трудно днес да си човечен,
дори и да останеш настрана,
от делника в страдание облечен…

Опитвам се да бъда прям и мил,
не ми е нужна никаква награда…
Достатъчно е финият април
с дъга да ми направи серенада.

Събличам хоризонта и флиртувам.
Къде захвърли хубавите дни?
Листът е бял, но няма да рисувам
дете от стих. Говоря ти с очи.

Осанка на врабче в небе от рими.
Това съм аз! Забрави ме, нали?
Сега ли да ти кажа: „Нямам име“?
Вратите към сълзите притвори.

Дарих ти с пълни шепи любовта,
и бавно вечерта ти нарисувах.
Защо ми се налага да мълча,
дори и само в лист да те членувам?

Защо изгуби пламъка свенлив?
Седни и изпрати стрела от лъка.
Дали и през небесен обектив,
ще видя край на творческата мъка?

Поетът е затворен и скърби…
Сърцето пред последната присъда,
изпусна огледалните си дни, –
със думите: „Загубих, но ще бъда“!

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??