Загубих се
Загубих се
Загубих себе си в шума от празни думи.
Залутах се сред евтини приятелства.
Обрасна дирята, която водеше назад.
Напред пътеката не бе отъпкана от мен.
А неведнъж ме заслепява слънцето…
Уплаших се от тъмните усои, уморителни.
Прежалих и скалистите върхари - за избраници.
Живях с едни и същи делници, мъчителни -
безсмислени в своята ненужна надпревара.
Усетих как и празниците се повтарят винаги
като в бездарно пригодена – уж, че някаква пиеса.
Но днес, красавицата Есен шета пак наоколо.
Жълто, палаво листо ме върна от забравата.
То смело полетя. В лицето шибна ме нахакано,
а после падна в мръсната крайпътна локва - весело.
Погледнах в мътилката. Там открих и себе си.
Усмихната си плувах - все редом до листото.
Wali /Виолета Томова/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
