Загубила съм си усмивките...
В Усмивка
оформен е прекършения клон
от рамото ми.
Усмивка
оформена от вятърния стон
от раните ми.
Усмивка
отронена от пушека на ден
през счупени комини.
Усмивка
отровена от пушека във мен,
където ти си минал.
С усмивка
приемам мъката, защото безнадеждния
не чувства мъка вече
а усмивка,
направена от свъсените вежди
на собствения си живот обречен
на усмивка -
тази дето вечно ни боли,
но искаме я;
Усмивка -
от тази дето вечно ни дели
от истинската.
... ЗАГУБИЛА СЪМ СИ УСМИВКИТЕ... В САМИТЕ ТЯХ!
Таня Дачева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Дачева Всички права запазени
