20.07.2005 г., 22:26

Захир

1.3K 0 6

              Захир

 

 

Душата ми изтръпнала от чакане трепери.

Устата,  за целувки зажадняла, умира твойта

                                                   да намери.

Очите ми изсъхват, днес твоите не са видели.

Ръцете ми за твоите пищят към кожата ти

                                                    полетели.

 

Дели ни една заключена врата – от твоята

                                            към  моята душа.

Ела!

        Мълчанието ме влудява.

Ела!

        Очакването ме взривява.

 

Изкърти я вратата!

        С целувки удуши ме!

Разкажи ми играта!

        С ръце  довърши ме!

                           

                  

                                               17.07.2005г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Илона, принципно когато пиша, пиша каквото усещам Не се старая умишлено да вкарвам художествени изразни средства и похвати. Най-често те идват от само себе си Но точно в този случай използвах толкова местоимения именно за да подчертая , ч е отправено към конкретен образ, ако не човек.
  • и това е добро стихотворение, повторението с "твоите" е за засилване на внушението за конкретния образ нали?
    6 за стиха
  • damaianti, благодаря и на теб за комнетара...и за положителното отношение.

    Та като казах положително отношение - днес до обяд оценките бяха две - две шестици, сега са три - 4,67 общо, което значи, че на някой не му е харесало и е писал 2. Нищо против. На вкус и на цвет тавариши нет казват руснаците, но моля ви пишейки оценки, казвайте защо ги пишете и по какъв начин оценявате. Предимно за 2-ките говоря, 2ки които по пътя на логиката се пишат, когато произведението не си струва даже труда на редактора да го качва.
    Поздрави...
  • Маги, благодаря ти че както винаги ме подкрепяш с мнението и присъствието си
    Пепина, благодаря ти за хубавите думи, значат много за мен особено , написани от човек като теб, на когото се възхищавам! Бъди здрава!
    Marisha, хах да чета го и съм нещо като пристрастена към творчеството му
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Захир - нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост.
  • Много е хубаво! Освен Яворов, четеш и Паулу Коелю, а?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....