Jul 20, 2005, 10:26 PM

Захир

  Poetry
1.3K 0 6

              Захир

 

 

Душата ми изтръпнала от чакане трепери.

Устата,  за целувки зажадняла, умира твойта

                                                   да намери.

Очите ми изсъхват, днес твоите не са видели.

Ръцете ми за твоите пищят към кожата ти

                                                    полетели.

 

Дели ни една заключена врата – от твоята

                                            към  моята душа.

Ела!

        Мълчанието ме влудява.

Ела!

        Очакването ме взривява.

 

Изкърти я вратата!

        С целувки удуши ме!

Разкажи ми играта!

        С ръце  довърши ме!

                           

                  

                                               17.07.2005г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Илона, принципно когато пиша, пиша каквото усещам Не се старая умишлено да вкарвам художествени изразни средства и похвати. Най-често те идват от само себе си Но точно в този случай използвах толкова местоимения именно за да подчертая , ч е отправено към конкретен образ, ако не човек.
  • и това е добро стихотворение, повторението с "твоите" е за засилване на внушението за конкретния образ нали?
    6 за стиха
  • damaianti, благодаря и на теб за комнетара...и за положителното отношение.

    Та като казах положително отношение - днес до обяд оценките бяха две - две шестици, сега са три - 4,67 общо, което значи, че на някой не му е харесало и е писал 2. Нищо против. На вкус и на цвет тавариши нет казват руснаците, но моля ви пишейки оценки, казвайте защо ги пишете и по какъв начин оценявате. Предимно за 2-ките говоря, 2ки които по пътя на логиката се пишат, когато произведението не си струва даже труда на редактора да го качва.
    Поздрави...
  • Маги, благодаря ти че както винаги ме подкрепяш с мнението и присъствието си
    Пепина, благодаря ти за хубавите думи, значат много за мен особено , написани от човек като теб, на когото се възхищавам! Бъди здрава!
    Marisha, хах да чета го и съм нещо като пристрастена към творчеството му
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Захир - нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост.
  • Много е хубаво! Освен Яворов, четеш и Паулу Коелю, а?

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...