Захир
Захир
Душата ми изтръпнала от чакане трепери.
Устата, за целувки зажадняла, умира твойта
да намери.
Очите ми изсъхват, днес твоите не са видели.
Ръцете ми за твоите пищят към кожата ти
полетели.
Дели ни една заключена врата – от твоята
към моята душа.
Ела!
Мълчанието ме влудява.
Ела!
Очакването ме взривява.
Изкърти я вратата!
С целувки удуши ме!
Разкажи ми играта!
С ръце довърши ме!
17.07.2005г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Todos los derechos reservados
Не се старая умишлено да вкарвам художествени изразни средства и похвати. Най-често те идват от само себе си