Захир
Душата ми изтръпнала от чакане трепери.
Устата, за целувки зажадняла, умира твойта
да намери.
Очите ми изсъхват, днес твоите не са видели.
Ръцете ми за твоите пищят към кожата ти
полетели.
Дели ни една заключена врата – от твоята
към моята душа.
Ела!
Мълчанието ме влудява.
Ела!
Очакването ме взривява.
Изкърти я вратата!
С целувки удуши ме!
Разкажи ми играта!
С ръце довърши ме!
17.07.2005г.
© Даниела Todos los derechos reservados