20 jul 2005, 22:26

Захир

  Poesía
1.3K 0 6

              Захир

 

 

Душата ми изтръпнала от чакане трепери.

Устата,  за целувки зажадняла, умира твойта

                                                   да намери.

Очите ми изсъхват, днес твоите не са видели.

Ръцете ми за твоите пищят към кожата ти

                                                    полетели.

 

Дели ни една заключена врата – от твоята

                                            към  моята душа.

Ела!

        Мълчанието ме влудява.

Ела!

        Очакването ме взривява.

 

Изкърти я вратата!

        С целувки удуши ме!

Разкажи ми играта!

        С ръце  довърши ме!

                           

                  

                                               17.07.2005г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Илона, принципно когато пиша, пиша каквото усещам Не се старая умишлено да вкарвам художествени изразни средства и похвати. Най-често те идват от само себе си Но точно в този случай използвах толкова местоимения именно за да подчертая , ч е отправено към конкретен образ, ако не човек.
  • и това е добро стихотворение, повторението с "твоите" е за засилване на внушението за конкретния образ нали?
    6 за стиха
  • damaianti, благодаря и на теб за комнетара...и за положителното отношение.

    Та като казах положително отношение - днес до обяд оценките бяха две - две шестици, сега са три - 4,67 общо, което значи, че на някой не му е харесало и е писал 2. Нищо против. На вкус и на цвет тавариши нет казват руснаците, но моля ви пишейки оценки, казвайте защо ги пишете и по какъв начин оценявате. Предимно за 2-ките говоря, 2ки които по пътя на логиката се пишат, когато произведението не си струва даже труда на редактора да го качва.
    Поздрави...
  • Маги, благодаря ти че както винаги ме подкрепяш с мнението и присъствието си
    Пепина, благодаря ти за хубавите думи, значат много за мен особено , написани от човек като теб, на когото се възхищавам! Бъди здрава!
    Marisha, хах да чета го и съм нещо като пристрастена към творчеството му
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Захир - нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост.
  • Много е хубаво! Освен Яворов, четеш и Паулу Коелю, а?

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...