20 июл. 2005 г., 22:26

Захир

1.3K 0 6

              Захир

 

 

Душата ми изтръпнала от чакане трепери.

Устата,  за целувки зажадняла, умира твойта

                                                   да намери.

Очите ми изсъхват, днес твоите не са видели.

Ръцете ми за твоите пищят към кожата ти

                                                    полетели.

 

Дели ни една заключена врата – от твоята

                                            към  моята душа.

Ела!

        Мълчанието ме влудява.

Ела!

        Очакването ме взривява.

 

Изкърти я вратата!

        С целувки удуши ме!

Разкажи ми играта!

        С ръце  довърши ме!

                           

                  

                                               17.07.2005г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Илона, принципно когато пиша, пиша каквото усещам Не се старая умишлено да вкарвам художествени изразни средства и похвати. Най-често те идват от само себе си Но точно в този случай използвах толкова местоимения именно за да подчертая , ч е отправено към конкретен образ, ако не човек.
  • и това е добро стихотворение, повторението с "твоите" е за засилване на внушението за конкретния образ нали?
    6 за стиха
  • damaianti, благодаря и на теб за комнетара...и за положителното отношение.

    Та като казах положително отношение - днес до обяд оценките бяха две - две шестици, сега са три - 4,67 общо, което значи, че на някой не му е харесало и е писал 2. Нищо против. На вкус и на цвет тавариши нет казват руснаците, но моля ви пишейки оценки, казвайте защо ги пишете и по какъв начин оценявате. Предимно за 2-ките говоря, 2ки които по пътя на логиката се пишат, когато произведението не си струва даже труда на редактора да го качва.
    Поздрави...
  • Маги, благодаря ти че както винаги ме подкрепяш с мнението и присъствието си
    Пепина, благодаря ти за хубавите думи, значат много за мен особено , написани от човек като теб, на когото се възхищавам! Бъди здрава!
    Marisha, хах да чета го и съм нещо като пристрастена към творчеството му
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Захир - нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост.
  • Много е хубаво! Освен Яворов, четеш и Паулу Коелю, а?

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...