22.08.2006 г., 8:33

Закачливо

772 0 8

Слънчево зайче игриво

спря се днес върху мен.

Усмивка,весело чувство

донесе ми в топлия ден.

 

Огледах се.Кой ми го праща?

Случайно при мен ли дойде?

Аз вече „ окото не хващам”,

не ходят подир ми мъже.

 

Преминах трийсет и пет,

и времето своето взе си.

Вярно,нося душа на поет,

но външно-о,хубост къде си.

 

А зайчето скача и шава

обхожда ме,бяга по мен..

Мъжа ми ме наблюдава,

усещам,ще има проблем.

 

-Какви са тез зайци по теб?

На кой ти си дала нишан?-

въпроса смрази ме кат лед,

и бързо отвърнах:-Не знам.

 

- Не знаеш,как ли пък не.

Я кажи ми,кой те закача?-

а пък моето женско сърце

тупти,в гърдите ми скача…

 

Но усетих усмивка,потайна

и веднага всичко разбрах.

Няма страшно,нямало тайна

огледалце че държи го видях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Мартин и Доли,
    с усмивка украсихте ми деня.
    Не зная лошо ли е,или добро ли,
    ала на чувството за хумор държа.

    Поздрав и усмивка.
  • Много приятна закачка. Поздрави!
  • Усмивките променят всичко,
    а закачките стават по трайни ...

    Поздрави за стиха!!!
  • Благодаря на всички за коментарите,
    радвам се че закачката ви допадна.
    Романтико ,благодаря ти за думите,
    да знаеш,камък от сърцето ми падна.

    Усмивки,усмивки,усмивки... и целувки.
  • Браво,Етчи,за закачливия стих!
    И повярвай на Романтика -той знае какво говори!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...