Aug 22, 2006, 8:33 AM

Закачливо

  Poetry
772 0 8

Слънчево зайче игриво

спря се днес върху мен.

Усмивка,весело чувство

донесе ми в топлия ден.

 

Огледах се.Кой ми го праща?

Случайно при мен ли дойде?

Аз вече „ окото не хващам”,

не ходят подир ми мъже.

 

Преминах трийсет и пет,

и времето своето взе си.

Вярно,нося душа на поет,

но външно-о,хубост къде си.

 

А зайчето скача и шава

обхожда ме,бяга по мен..

Мъжа ми ме наблюдава,

усещам,ще има проблем.

 

-Какви са тез зайци по теб?

На кой ти си дала нишан?-

въпроса смрази ме кат лед,

и бързо отвърнах:-Не знам.

 

- Не знаеш,как ли пък не.

Я кажи ми,кой те закача?-

а пък моето женско сърце

тупти,в гърдите ми скача…

 

Но усетих усмивка,потайна

и веднага всичко разбрах.

Няма страшно,нямало тайна

огледалце че държи го видях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви Мартин и Доли,
    с усмивка украсихте ми деня.
    Не зная лошо ли е,или добро ли,
    ала на чувството за хумор държа.

    Поздрав и усмивка.
  • Много приятна закачка. Поздрави!
  • Усмивките променят всичко,
    а закачките стават по трайни ...

    Поздрави за стиха!!!
  • Благодаря на всички за коментарите,
    радвам се че закачката ви допадна.
    Романтико ,благодаря ти за думите,
    да знаеш,камък от сърцето ми падна.

    Усмивки,усмивки,усмивки... и целувки.
  • Браво,Етчи,за закачливия стих!
    И повярвай на Романтика -той знае какво говори!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...