12.05.2009 г., 15:45

Заклинание

853 0 18

Защото те обичам

съм ромон тих на дъжд,

по сребърните ти коси

посипал

живителната влага.

Поникнах,

изкласих във ръж –

по-хлебна

от живота.

Защото те обичам,

съм бурен водопад -

искри вода разсипвам

и жаждата ти

утолявам.

Попих,

до най-дълбокото

в душата ти,

като в оазис.

Защото те обичам,

съм тъничко парче

безумие

и пита огнена

от страст.

Без теб не мога

да живея –

съзнаваш ли,

че си ми въздухът…

Заради мен

ще трябва да живееш –

за да ме носиш

във душата си

като нестихващ

благослов.

 

 

12.05.2009 г. 

 

 

МУЗИКА>>>

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...