12 may 2009, 15:45

Заклинание 

  Poesía » De amor
675 0 18

Защото те обичам

съм ромон тих на дъжд,

по сребърните ти коси

посипал

живителната влага.

Поникнах,

изкласих във ръж –

по-хлебна

от живота.

Защото те обичам,

съм бурен водопад -

искри вода разсипвам

и жаждата ти

утолявам.

Попих,

до най-дълбокото

в душата ти,

като в оазис.

Защото те обичам,

съм тъничко парче

безумие

и пита огнена

от страст.

Без теб не мога

да живея –

съзнаваш ли,

че си ми въздухът…

Заради мен

ще трябва да живееш –

за да ме носиш

във душата си

като нестихващ

благослов.

 

 

12.05.2009 г. 

 

 

МУЗИКА>>>

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??