12 may 2009, 15:45

Заклинание

854 0 18

Защото те обичам

съм ромон тих на дъжд,

по сребърните ти коси

посипал

живителната влага.

Поникнах,

изкласих във ръж –

по-хлебна

от живота.

Защото те обичам,

съм бурен водопад -

искри вода разсипвам

и жаждата ти

утолявам.

Попих,

до най-дълбокото

в душата ти,

като в оазис.

Защото те обичам,

съм тъничко парче

безумие

и пита огнена

от страст.

Без теб не мога

да живея –

съзнаваш ли,

че си ми въздухът…

Заради мен

ще трябва да живееш –

за да ме носиш

във душата си

като нестихващ

благослов.

 

 

12.05.2009 г. 

 

 

МУЗИКА>>>

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...