Защото те обичам
съм ромон тих на дъжд,
по сребърните ти коси
посипал
живителната влага.
Поникнах,
изкласих във ръж –
по-хлебна
от живота.
Защото те обичам,
съм бурен водопад -
искри вода разсипвам
и жаждата ти
утолявам.
Попих,
до най-дълбокото
в душата ти,
като в оазис.
Защото те обичам,
съм тъничко парче
безумие
и пита огнена
от страст.
Без теб не мога
да живея –
съзнаваш ли,
че си ми въздухът…
Заради мен
ще трябва да живееш –
за да ме носиш
във душата си
като нестихващ
благослов.
12.05.2009 г.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados