May 12, 2009, 3:45 PM

Заклинание

  Poetry » Love
857 0 18

Защото те обичам

съм ромон тих на дъжд,

по сребърните ти коси

посипал

живителната влага.

Поникнах,

изкласих във ръж –

по-хлебна

от живота.

Защото те обичам,

съм бурен водопад -

искри вода разсипвам

и жаждата ти

утолявам.

Попих,

до най-дълбокото

в душата ти,

като в оазис.

Защото те обичам,

съм тъничко парче

безумие

и пита огнена

от страст.

Без теб не мога

да живея –

съзнаваш ли,

че си ми въздухът…

Заради мен

ще трябва да живееш –

за да ме носиш

във душата си

като нестихващ

благослов.

 

 

12.05.2009 г. 

 

 

МУЗИКА>>>

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...