28.10.2020 г., 23:15 ч.
Заключена в стихотворение
Щом паднах в стих – убоден от тирета,
кажи ми ти, какво ме съхранява?
Дали затвор – издигнат до небето...
Дали мъжът – очакващ да съм цяла...
Той идва тихо, стъпва пред стиха ми,
защото го е страх, че ще позная –
походката, лицето му, парфюма...
и може би сърцето най-накрая.
Уви мълчи. Заключена съм вътре –
до влагата на гърлото стаена.
Стои пред моя, тъмен стих – не мърда.
А времето за свиждане е вена –
туптяща между сричките : До - бре - съм.
(Говоря си със сянка на вратата.)
Единствено тежи, че не обесих –
"Обичам те" – в рисунка на стената.
Или смеха – на крушката (за сбогом.)
Подметките му острят тишината.
А в моя стих – за свиждане на болни,
боли дори въздишката в устата.
© Силвия Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря за отзива, Данида(Даниела). Красотата е в очите на четящия. Няма красота тук, но се радвам че така си я видяла. Приемам всякакви мнения, хубаво е, че сме различни.
-
Видях стих, четен, много коментари...
Красива поезия.
Очаквах въздействие, но не се получи.
Е, читатвлства и чувства различни, уви... -
Благодаря Ви най-сърдечно, Влади, Доче, Вале и Бени, че се спряхте. ♥️
-
Майсторка си на метафорите, Силве! Впечатляващ стих!
-
Много добро!
-
Силен заряд на думи и чувства!
-
Тъкмо ти пишех, съвпадение
. Опитвам се да съм, по-активна. Благодаря ти Иржи. -
Само ти го можеш така, Силве...И ми харесва, че напоследък си по- активна, разбра че ни липсваше...
-
Благодаря ти, Деа 🍀!
-
Супер е!
-
Благодаря ти Сенд. Нека да ни е весело.
Миленка, благодаря! 🍀
Ивайло, бих анализирала, или бих обсъдила, страха, упойката, как щеше да е по-добре, по-симетрично, или както ти казваш по-просто и красиво... сигурно бих... или поне щях да опитам, ако бях зъболекар и правех нови зъби. 😁
Благодаря ти за позитивния анализ, добре дошъл си. Радвам се, че ти допадна. -
Хубаво и силно като естествено вино
-
Носачка ли си?
-
присъствието и отношението ти.
Благодаря за сърчицата, поласкана съм.
Желая Ви хубав ден и листенцата на есента да галят душите Ви! Благодаря на всички, за отделеното време! -
Сенд, нали знаеш петлите като минат една определена възраст и на какво заприличват 😅, пак се перчат, но краската им леко е пострадала. Същото е и с кокошките. Така че, благодаря ти за славейчето, беше много, много мило, но не отговаря на истината. Ко ко ко! Хубав ден и много усмивки ти желая!Благодаря ти, Георги. Много се радвам, че ти допадна. Пепи, за проливане на сълзи, май сме вече пораснали, а и пустото време все не стига за такива сантименталности. Сърдечно благодаря! Юри😀, приятелче усмихнато, благодаря ти за насърчаването, винаги ме караш да се усмихвам. Виж за сервитьорите не знам, но на някой хамалин мога да се доверя да ме поноси, ако някъде краката ме оставят. Липите са задължителна декорация към пейзажа. Мила Янче, правиш ми комплимент и чувствам специално. За мен е чест. От сърце благодаря!
Стойчо, винаги казваш нещо мъдро, което не мога веднага да разбера, но умееш да ме накараш да се замисля. Благодаря, че си тук.Ирка, благодаря! Ценя мнението ти и се радвам на присъ -
Ще карам направо, без парфюмирани подробности:
Мноооого те бива!👍🙂 -
Само с парфюм, не става!
Хубаво е да има органична химия!
Природата съзерцава красотата около себе си и влияе върху на околната среда, т.е.на нас! -
С Деничка! Поезията ти, също като теб, действително е възхитителна.
Така ме стисна всяка от думите ти, така ме хвърли в пространството, че сега не мога да се намеря, още по-малко имам сила да коментирам... Това правиш с хората. -
Силве, познаваш ме, не се стърпях: 😀
Изтрий си онзи татус над гърдите,
на който пише неговото име.
Напий се неприлично в Под липите.
Поръчай си на келнера: Люби ме! -
Дали проливаме сълзи за мъже или заради самите нас, че страдаме заради вас?
Кой ще ми каже?
;-0 Поздравления! -
Силно аплодирам.
Поздравявам те. -
Каква кукумявка?! Ти си славейче, което обърква влаковете, но винаги пристига, където трябва.
-
Прав си, малко ми липсва соц.живот напоследък и ме удря на писане. С игличката - тък, тък. Почти не се усеща. Безопасни игли сме. Хайде вече предавам се, да идва да ме взима съня. Лека нощ.
-
Силвето е с чувство. За хумор.
Психологически, ами как. Опазил ме Бог, който и да е той, да те анализирам.
Пиша си, и ти. Лека нощица, че и се види края. Но ние тук, и там сме така, не спим. Търсим. Пишем изречения. 😊 -
А, ето още един остроумен екземпляр, тъкмо реших, че съм единствената кукмявка в сайта, но явно не.
Сенд, благодаря. То и аз така си мислех, но непрекъснато губя разни ключове. За прагматизъм, какво говориш? Няма по практичен човек от мен, повярвай. Дори веднъж пътувах с влака за Благоевград, вместо за Перник и нали съм си практична, реших да използвам времето за сън. Също и веднъж щях да сляза в Истамбул, вместо в Пловдив, все скучни историйки.
Лека нощ и благодаря. -
Ама, още ли има жени, които проливат сълзи за мъже?! Не ми се вярва. Сегашните са умни, практични и прагматични.
Заключена си в стихотворението, но ключът е в теб. -
Благодаря, Петре! Здраве и щастие в райските градини на душата ти!
Ама ти много психологически го удари, явно правоъгълната форма предразполага към анализ на мъжките видове. Ще напишем един фентъзи учебник с теб, така ми се струва. Мисля да започнем с динозаврите и да завършим с наболите мустаци 😉. Лека нощ! -
Порасвате, момичета
Някой ден ще разберете, че мъжете, за които жените проливат сълзи, и пишат стихове, не четат. Тези, които четат, са различни. Ако не сте го разбрали вече. На тях нещо не им е в ред, но това е нормално.
Сега, за стиха: нямам какво да кажа, понеже е личен. И интимен. Но все пак се изкуших да пиша в този правоъгълник за коментари.
Здраве и усмивки! -
Взаимно е, Дени! Искрено и от сърце. Благодаря ти много. ♥️☀️☀️☀️
-
Силве!
Моето възхищение. Най-искрено!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
