Заключение
„Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!”
П. Дубарова
Добрата ли? Отдавна се предаде.
А бялата?
Наметна черен шал!
Шамари сто животът ù удари,
и още толкова я чакат -
Господ дал.
Чемширът се оказа със бодли
и цялата издра я - чак до кокал,
навярно раната неистово боли,
но тя търпи - без да издава вопъл.
И лепкаво, подобно на меда,
по устните ù болката се стича,
тя, милата, била така добра,
но кой ли днес добрите ги обича?
15 май 2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Троева Всички права запазени
