16.05.2012 г., 11:11

Заключение

1K 0 11

„Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!”

                                               П. Дубарова

 

Добрата ли? Отдавна се предаде.

А бялата?

Наметна черен шал!

Шамари сто животът ù удари,

и още толкова я чакат -

Господ дал.

 

Чемширът се оказа със бодли

и цялата издра я - чак до кокал,

навярно раната неистово боли,

но тя търпи - без да издава вопъл.

 

И лепкаво, подобно на меда,

по устните ù болката се стича,

тя, милата, била така добра,

но кой ли днес добрите ги обича?

 

15 май 2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Троева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...