Заключение
„Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!”
П. Дубарова
Добрата ли? Отдавна се предаде.
А бялата?
Наметна черен шал!
Шамари сто животът ù удари,
и още толкова я чакат -
Господ дал.
Чемширът се оказа със бодли
и цялата издра я - чак до кокал,
навярно раната неистово боли,
но тя търпи - без да издава вопъл.
И лепкаво, подобно на меда,
по устните ù болката се стича,
тя, милата, била така добра,
но кой ли днес добрите ги обича?
15 май 2012
© Пламена Троева All rights reserved.
