plami_lazyr (Пламена Троева)
49 217
May 16, 2012, 11:11 AM

Заключение 

  Poetry
730 0 11

„Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!”

                                               П. Дубарова

 

Добрата ли? Отдавна се предаде.

А бялата?

Наметна черен шал!

Шамари сто животът ù удари,

и още толкова я чакат -

Господ дал.

 

Чемширът се оказа със бодли

и цялата издра я - чак до кокал,

навярно раната неистово боли,

но тя търпи - без да издава вопъл.

 

И лепкаво, подобно на меда,

по устните ù болката се стича,

тя, милата, била така добра,

но кой ли днес добрите ги обича?

 

15 май 2012

© Пламена Троева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??