13.09.2024 г., 20:23

Закрилното огнено заклинание

470 0 0

Закрилното огнено заклинание

 

Славянинът не се моли, прославя

Той богът, боговете свои. Заклинанието

Е форма на молитва,

И прослава е във време също.

На бащата свой, на стихиалите

Природни може да се молим

Малко, но прославата е

Молитва най-достойна.

Прославата заслуга е и плата.

Тя обучение е и школа.

 

Огненото заклинание е закрилно.

Лекарство то е в силна нужда.

За случай инцидентен неочакван.

Заболи те нещо, загрижен, разтревожен си.

Оставяш всичко и повтаряш – от

Лесничея метод е това изпитан –

Закрилното - към огъня прекрасен

Обръщение – Огненото заклинание.

Огънят е съзнание, бог и очистител.

 

 

„Огъне отче, огъне светли царю,

От окото криво, от окото лошо,

Защити ни и съхрани.

От зависта черна, от злобата люта,

Защити ни и съхрани.

От болестите и немощите, от

Сестрите стресовици*,

Защити ни и съхрани.

 

Огъне отче, огъне светли царю,

Обгори наоколо, не дай да премине

Злото, черното и недоброто,

Което в миналото ти намериш.

 

Огъне отче, огъне светли царю,

Дай ни сили немалки, сили заговорни.

Сили немалки, сили неведоми,

Сили незнаеми, сили на светлия Род,

Влизайте в нас, крепете ни.

Дръжте дошлите здраво,

Не позволявайте да бъдат те отнети,

От силите бели, силите черни,

Силите разни.

 

Огъне отче, огъне светли царю,

Защити ни и съхрани, за всички нас

За благото, за благото и за

Благополучието.

 

Така да бъде, ура.“

 

 

Род, Сварог, Велес – те са на огъня

Приятели, - на Земя, Вода и Въздух,

На мечки, вълци, лисици и орли.

Да се прославят те

Е възможно също, и за който е решил –

Наслада е това - необходимост.

 

Слава на Велес, и на Агни – огъня

Прекрасен.

 

Ура

 

Лесничея

 

*Сестри стресовици – според Славянската митология, духове – носители на болести и беди.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...