6.03.2010 г., 22:25

Закърпена невинност...

882 0 11

                                                         ...yarından haber yok, dün bitti...

 

 

Заслушана в един безумен вятър

заплашващ да изпепели граденото

рисувам си по мен сълзи от камък

а по гърдите кича непотребното…

 

… навън дървета са извили

към слънцето ръце да потанцуват

а толкова е празно утрото

когато птиците тъгуват…

и някаква далечна тишина

все по-наблизо стеле влажни устни

понякога съм толкова сама

и мислите по мен –

и те са пусти…

 

… намятам си закърпена невинност

и днес преди да стихна ще съм жива…

 

а ти рисуваш някъде в сърцето си

и в друг прозорец…

 

нежна зима…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари



  • … навън дървета са извили
    към слънцето ръце да потанцуват
    а толкова е празно утрото
    когато птиците тъгуват…


  • Едно тъжно настроение...
    Всичко преминава...
  • Точно, Джейни!
    Ена... понякога заглъхват...

    Благодаря Ви!
  • Като въздишка е! Уж е само дъх, а тежи!
  • Ех, Бети...

    "… навън дървета са извили
    към слънцето ръце да потанцуват
    а толкова е празно утрото
    когато птиците тъгуват… "

    Не го позволявай... птиците трябва да пеят!

    Пишеш много красиво!!!
    Знаеш колко ти се радвам
    ((( )))

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...