Закърпена невинност...
...yarından haber yok, dün bitti...
Заслушана в един безумен вятър
заплашващ да изпепели граденото
рисувам си по мен сълзи от камък
а по гърдите кича непотребното…
… навън дървета са извили
към слънцето ръце да потанцуват
а толкова е празно утрото
когато птиците тъгуват…
и някаква далечна тишина
все по-наблизо стеле влажни устни
понякога съм толкова сама
и мислите по мен –
и те са пусти…
… намятам си закърпена невинност
и днес преди да стихна ще съм жива…
а ти рисуваш някъде в сърцето си
и в друг прозорец…
нежна зима…
