6.10.2023 г., 1:46 ч.

Закърпеният свят е като свещ 

  Поезия » Философска
225 9 13

 

 

 

Ухае на мекици утринта

и споменът детето в мене буди.

От прага мама маха със ръка

и пърхат в погледа ѝ пеперуди.

 

А дворът е напълно запустял…

Тук бурените миналото крият.

Светът ми – знам, отдавна не е цял,

макар че се опитвам да съшия

 

със кръпките от миналото „днес”.

Чрез кръпките от „днес” да имам „утре”.

А кърпеният свят е като свещ –

със восъчни сълзи лепи минути…

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??