Закъснях, любов!
Закъснях, любов.
Закъснях!
До теб преди да стигна
устремен, като орел ти литна.
Преди очи към теб да вдигна
небето с пепел се застла.
Дъжд по клепачите полепна,
топлото уплашено избяга
остана студ...
сърцето за да стяга.
Сняг покри
една мечта, премръзнала от чакане.
Зимата затрупа ни следите,
зимен сън заспаха чувствата.
Със първите лъчи на пролетта
събуждам се...
Отново закъсняла...
Pазпукани по устните до розово
въздишките треперят...
Сълзи стопяват в нас страстта,
закъсняла обич търсят да намерят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
