Закъснял
Не мога да кажа, че идваш навреме,
ти, който аз търсех навред,
незнайнико хубав, пак сядаш до мене,
разказвай, ще слушам все теб.
Но няма да мога ръка да протегна,
да галя коса и лице,
а само с очите до тебе ще стигна,
до теб, не до твоето сърце.
През всичките нощи и дни неспокойни,
случайно ли виждах все теб,
сърцето с натегнала мъка огромна,
душата ми пустош и степ.
Аз зная, че няма звезда да изгрее
за теб и за мен във нощта,
но знам, че и разум пред чувство немее,
макар да тъжим след това.
Василка Ларшен, майката на Стефан Станчев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Станчев Всички права запазени
