23.10.2018 г., 1:10 ч.
Закъснял спомен
В памет на Павел Матев
Това което тук остава
е есента, есента... А тя
носи изпепелена жарава.
Нима е феникс любовта?
Над нас облаци притулени
обещават хладни дъждове.
Ухание на индрише и дюля
разнасят есенните ветрове.
Понякога от сладост загорчава.
Нима всеки отминал сезон,
е болка която остава
в тръпен спомен и сподавен стон?
Щом сенките добият плътност –
къде ще бъдеш в този час?
За нови срещи вече е късно.
Слънцето загуби лятната си власт.
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Нежен носталгичен стих! Много ми хареса с тази миризма на дюлево сладко! Поздрави!
-
Благодаря ви! Приемете моите приятелски поздрави Георги,neranimo,Веси_Еси и Младен!
-
"За нови срещи вече е късно...
Слънцето загуби лятната си власт."
Много интересни разсъждения и образност в това посветено стихотворение демонстрираш Стойчо. Аплаузи! -
Поздравления и от мен, Стойчо! Голям си!
-
Приятно!
-
Благодаря, Маргарита!
-
Харесах!
-
Благодаря, Илияна!
-
Нежно, тъжно, но уханно! Стихотворение показващо с дълбочина чувства и сезонна пейзажнос слети в едно. Моите поздравления, Стойчо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Що се отнася за сладко от дюли, още опитвам да го правя!
Приемете моите сърдечни поздрави!