Oct 23, 2018, 1:10 AM
Закъснял спомен
В памет на Павел Матев
Това което тук остава
е есента, есента... А тя
носи изпепелена жарава.
Нима е феникс любовта?
Над нас облаци притулени
обещават хладни дъждове.
Ухание на индрише и дюля
разнасят есенните ветрове.
Понякога от сладост загорчава.
Нима всеки отминал сезон,
е болка която остава
в тръпен спомен и сподавен стон?
Щом сенките добият плътност –
къде ще бъдеш в този час?
За нови срещи вече е късно.
Слънцето загуби лятната си власт.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Нежен носталгичен стих! Много ми хареса с тази миризма на дюлево сладко! Поздрави!
-
Благодаря ви! Приемете моите приятелски поздрави Георги,neranimo,Веси_Еси и Младен!
-
"За нови срещи вече е късно...
Слънцето загуби лятната си власт."
Много интересни разсъждения и образност в това посветено стихотворение демонстрираш Стойчо. Аплаузи! -
Поздравления и от мен, Стойчо! Голям си!
-
Приятно!
-
Благодаря, Маргарита!
-
Харесах!
-
Благодаря, Илияна!
-
Нежно, тъжно, но уханно! Стихотворение показващо с дълбочина чувства и сезонна пейзажнос слети в едно. Моите поздравления, Стойчо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Що се отнася за сладко от дюли, още опитвам да го правя!
Приемете моите сърдечни поздрави!