В памет на Павел Матев
Това което тук остава
е есента, есента... А тя
носи изпепелена жарава.
Нима е феникс любовта?
Над нас облаци притулени
обещават хладни дъждове.
Ухание на индрише и дюля
разнасят есенните ветрове.
Понякога от сладост загорчава.
Нима всеки отминал сезон,
е болка която остава ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up