Закъснял спомен
В памет на Павел Матев
Това което тук остава
е есента, есента... А тя
носи изпепелена жарава.
Нима е феникс любовта?
Над нас облаци притулени
обещават хладни дъждове.
Ухание на индрише и дюля
разнасят есенните ветрове.
Понякога от сладост загорчава.
Нима всеки отминал сезон,
е болка която остава
в тръпен спомен и сподавен стон?
Щом сенките добият плътност –
къде ще бъдеш в този час?
За нови срещи вече е късно.
Слънцето загуби лятната си власт.
© Стойчо Станев All rights reserved.
