4.08.2016 г., 11:14

Закъсняла

795 0 0


януари 2014 Румяна Славова 

 

Ето те - пристигаш закъсняла...
Закачливо с оченце намигаш
и в душата ми разбуждаш
тъга позаспала!
Задъхана...
Леко разгърдена...
С обуща изтъркани
от дългото лутане 
по широкия свят...
Тази привечер -
търсиш пристан на прага ми -
без смут!
И очакваш от мен да повярвам,
че все си ме търсила 
на погрешен адрес!
Очакваш прегръдки
и радостни сълзи, фанфари...
Може би - червен килим!?
Нима не разбра, че отдавна
слагам очила вместо грим!?
Сетне запушвам с цигара,
пишейки стих подир стих
със сюжет нереално щастлив.
А всички рокли ефирни,
до една, подарих.
Застарелите лелки
предпочитат пеньоар на цветя.
От много време не вярвам
на чудеса и лъжи!
Ни в принцове,замъци,
букети,целувки,легла...
Хайде,върви си!
Кой дявол тук те изпрати!?
Не си добре дошла.
Щастлива съм и така!
Непоканена не нахлувай,
с прашни стъпки, в душата ми!
Там подредено е, чисто.
Хаос не създавай!
Хайде, изпивай си бързо кафето
и тръгвай на път!
Цял живот по кафенета,
да те срещна очаквах,
горда с тебе
да виря пред другите нос!
Но единствена самотата
дари ме със вярност!
Хайде, взимай мойте галоши!
Туй е дар за "щедростта" ти!
Вземи и тоз' стенен часовник -
с кукувича песен на кръгъл час!
(Съвсем не тежи.)
Та дано не закъснееш за среща
в кафенето
на нечий нещастен живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....