4.08.2016 г., 11:14 ч.

Закъсняла 

  Поезия » Друга
464 0 0


януари 2014 Румяна Славова 

 

Ето те - пристигаш закъсняла...
Закачливо с оченце намигаш
и в душата ми разбуждаш
тъга позаспала!
Задъхана...
Леко разгърдена...
С обуща изтъркани
от дългото лутане 
по широкия свят...
Тази привечер -
търсиш пристан на прага ми -
без смут!
И очакваш от мен да повярвам,
че все си ме търсила 
на погрешен адрес!
Очакваш прегръдки
и радостни сълзи, фанфари...
Може би - червен килим!?
Нима не разбра, че отдавна
слагам очила вместо грим!?
Сетне запушвам с цигара,
пишейки стих подир стих
със сюжет нереално щастлив.
А всички рокли ефирни,
до една, подарих.
Застарелите лелки
предпочитат пеньоар на цветя.
От много време не вярвам
на чудеса и лъжи!
Ни в принцове,замъци,
букети,целувки,легла...
Хайде,върви си!
Кой дявол тук те изпрати!?
Не си добре дошла.
Щастлива съм и така!
Непоканена не нахлувай,
с прашни стъпки, в душата ми!
Там подредено е, чисто.
Хаос не създавай!
Хайде, изпивай си бързо кафето
и тръгвай на път!
Цял живот по кафенета,
да те срещна очаквах,
горда с тебе
да виря пред другите нос!
Но единствена самотата
дари ме със вярност!
Хайде, взимай мойте галоши!
Туй е дар за "щедростта" ти!
Вземи и тоз' стенен часовник -
с кукувича песен на кръгъл час!
(Съвсем не тежи.)
Та дано не закъснееш за среща
в кафенето
на нечий нещастен живот!

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??