Закъсняла обич
Закъсняла обич
Никога, за нищо не е късно...
Защо не ме прегърнеш да те стопля?
Светът навън е толкова студен!
От студ дори и камъкът е потен,
блести замръзнал и обледенен.
Не ти ли дотежа сама да скиташ
сред толкова народ около теб?
Отдавна знам, че вече не разчиташ
да ти помогне случаят нелеп.
И че не вярваш в митът за човечност,
като една протегната ръка.
Недей така! Не бива отдалече
да съдим за най-близките неща.
Не се ослушвай. Просто влизай вътре
и смъквай всичко. Дрехи и товар.
Какво ни трябва повече - прегръдка
достатъчна за нас е, не пожар.
Не искам да горим. Нито да светим.
На лудите не им е нужна страст.
Не, ти не закъсня. Не се досетих,
че трябваше... да те пресрещна аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
