Закъсняла обич

30.07.2008 г., 9:19 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 11

839 0 17

Закъсняла обич
Никога, за нищо не е късно...
Защо не ме прегърнеш да те стопля?
Светът навън е толкова студен!
От студ дори и камъкът е потен,
блести замръзнал и обледенен.
Не ти ли дотежа сама да скиташ
сред толкова народ около теб?
Отдавна знам, че вече не разчиташ
да ти помогне случаят нелеп.
И че не вярваш в митът за човечност,
като една протегната ръка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Онази
Интимно

Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка. Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни. И втв...
Една почти обречена любов

Ще те обичам тихо... И от разстояние. Ще ме боли от твоето отсъствие. Ще си припомням твоето ухание,...
Да можех...

на Йоана Да можех да възвърна младостта, бих паднал ничком в твоите нозе. Оставил бих се в лудост на...

Още произведения »