Закъсняла обич
Никога, за нищо не е късно...
Защо не ме прегърнеш да те стопля?
Светът навън е толкова студен!
От студ дори и камъкът е потен,
блести замръзнал и обледенен.
Не ти ли дотежа сама да скиташ
сред толкова народ около теб?
Отдавна знам, че вече не разчиташ
да ти помогне случаят нелеп.
И че не вярваш в митът за човечност,
като една протегната ръка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up