Закъсняла обич
Закъсняла обич
Никога, за нищо не е късно...
Защо не ме прегърнеш да те стопля?
Светът навън е толкова студен!
От студ дори и камъкът е потен,
блести замръзнал и обледенен.
Не ти ли дотежа сама да скиташ
сред толкова народ около теб?
Отдавна знам, че вече не разчиташ
да ти помогне случаят нелеп.
И че не вярваш в митът за човечност,
като една протегната ръка.
Недей така! Не бива отдалече
да съдим за най-близките неща.
Не се ослушвай. Просто влизай вътре
и смъквай всичко. Дрехи и товар.
Какво ни трябва повече - прегръдка
достатъчна за нас е, не пожар.
Не искам да горим. Нито да светим.
На лудите не им е нужна страст.
Не, ти не закъсня. Не се досетих,
че трябваше... да те пресрещна аз.
© Александър Калчев All rights reserved.
