21.10.2007 г., 12:54

Закъсняла среща

1K 1 0
... вчера те видях, днес отново!
Радвам се за тази среща,
макар кратка, но пък сладка!
Нещо се е променило.

Може би ние сме пораснали,
не, не е това,
знам да, май се сещам какво е -
чувствата ми към теб вече са изчезнали,
но къде ли сега?

И ето, денят си отиде,
но вярвам, че нощта ще я замести!
Да, отива си, както ти напускаш сърцето ми,
но има една лека разлика - няма кой да запълни празнината!
Аз вярвам, че някой ден отново ще те обичам,
но този път ще бъдеш мой, дори и за малко...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...