Закъсняла среща
... вчера те видях, днес отново!
Радвам се за тази среща,
макар кратка, но пък сладка!
Нещо се е променило.
Може би ние сме пораснали,
не, не е това,
знам да, май се сещам какво е -
чувствата ми към теб вече са изчезнали,
но къде ли сега?
И ето, денят си отиде,
но вярвам, че нощта ще я замести!
Да, отива си, както ти напускаш сърцето ми,
но има една лека разлика - няма кой да запълни празнината!
Аз вярвам, че някой ден отново ще те обичам,
но този път ще бъдеш мой, дори и за малко...
Радвам се за тази среща,
макар кратка, но пък сладка!
Нещо се е променило.
Може би ние сме пораснали,
не, не е това,
знам да, май се сещам какво е -
чувствата ми към теб вече са изчезнали,
но къде ли сега?
И ето, денят си отиде,
но вярвам, че нощта ще я замести!
Да, отива си, както ти напускаш сърцето ми,
но има една лека разлика - няма кой да запълни празнината!
Аз вярвам, че някой ден отново ще те обичам,
но този път ще бъдеш мой, дори и за малко...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Николова Всички права запазени
