Oct 21, 2007, 12:54 PM

Закъсняла среща

  Poetry
1K 1 0
... вчера те видях, днес отново!
Радвам се за тази среща,
макар кратка, но пък сладка!
Нещо се е променило.

Може би ние сме пораснали,
не, не е това,
знам да, май се сещам какво е -
чувствата ми към теб вече са изчезнали,
но къде ли сега?

И ето, денят си отиде,
но вярвам, че нощта ще я замести!
Да, отива си, както ти напускаш сърцето ми,
но има една лека разлика - няма кой да запълни празнината!
Аз вярвам, че някой ден отново ще те обичам,
но този път ще бъдеш мой, дори и за малко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...