Oct 21, 2007, 12:54 PM

Закъсняла среща

  Poetry
1K 1 0
... вчера те видях, днес отново!
Радвам се за тази среща,
макар кратка, но пък сладка!
Нещо се е променило.

Може би ние сме пораснали,
не, не е това,
знам да, май се сещам какво е -
чувствата ми към теб вече са изчезнали,
но къде ли сега?

И ето, денят си отиде,
но вярвам, че нощта ще я замести!
Да, отива си, както ти напускаш сърцето ми,
но има една лека разлика - няма кой да запълни празнината!
Аз вярвам, че някой ден отново ще те обичам,
но този път ще бъдеш мой, дори и за малко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...