25.02.2022 г., 15:51

Закъснялата

651 0 0

Как е трудна такава любов, закъснялата,

пълна с много въпроси - игли,

и изтръпвам от мисли, и стопявам се цялата,

и от много любов пак боли.

 

А те търсих отчаяно в делник и в сънища,

в непознати очи и във чужди лица,

и грешах в самота, и жадувах те искрено,

и превърнах душата си в рана - душа.

 

Най-накрая животът ни срещна със тебе,

с много болка в очите, с чупливи сърца,

просто мъж и жена, зажадняли за нежност

и понесли в сърцата си пак любовта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....