Feb 25, 2022, 3:51 PM

Закъснялата

  Poetry » Love
654 0 0

Как е трудна такава любов, закъснялата,

пълна с много въпроси - игли,

и изтръпвам от мисли, и стопявам се цялата,

и от много любов пак боли.

 

А те търсих отчаяно в делник и в сънища,

в непознати очи и във чужди лица,

и грешах в самота, и жадувах те искрено,

и превърнах душата си в рана - душа.

 

Най-накрая животът ни срещна със тебе,

с много болка в очите, с чупливи сърца,

просто мъж и жена, зажадняли за нежност

и понесли в сърцата си пак любовта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....