Feb 25, 2022, 3:51 PM

Закъснялата

  Poetry » Love
650 0 0

Как е трудна такава любов, закъснялата,

пълна с много въпроси - игли,

и изтръпвам от мисли, и стопявам се цялата,

и от много любов пак боли.

 

А те търсих отчаяно в делник и в сънища,

в непознати очи и във чужди лица,

и грешах в самота, и жадувах те искрено,

и превърнах душата си в рана - душа.

 

Най-накрая животът ни срещна със тебе,

с много болка в очите, с чупливи сърца,

просто мъж и жена, зажадняли за нежност

и понесли в сърцата си пак любовта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...