Как е трудна такава любов, закъснялата,
пълна с много въпроси - игли,
и изтръпвам от мисли, и стопявам се цялата,
и от много любов пак боли.
А те търсих отчаяно в делник и в сънища,
в непознати очи и във чужди лица,
и грешах в самота, и жадувах те искрено,
и превърнах душата си в рана - душа.
Най-накрая животът ни срещна със тебе,
с много болка в очите, с чупливи сърца,
просто мъж и жена, зажадняли за нежност
и понесли в сърцата си пак любовта.
© Даниела Атанасова Все права защищены