24.01.2009 г., 22:43

Закъсняло осъзнаване

1.2K 0 0
 

Помня колко трудно беше да те опозная,

колко трудно бе със теб да се говори,

колко много исках да те притежавам,

да не те споделям с други хора.

 

Бях наивна, бях незряла

и не знаех с теб какво да правя,

толкова безкрайно съвършен,

уж обичащ само мен.

 

И опитвах, но грешах,

всяка моя стъпка беше грешна,

толкоз много време пропилях,

за да бъда съвършена.

 

Съвършенство няма - поне го осъзнах,

но не зная обичал ли си ме мъничко дори,

шансовете наши рано пропилях,

с моите, вечните лъжи.

 

Аз сега съм друга, коренно различна,

а те няма да ме оцениш.

Щях за теб да бъда всичко,

но избърза и ме замени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма Начин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...