24.01.2009 г., 22:43

Закъсняло осъзнаване

1.2K 0 0
 

Помня колко трудно беше да те опозная,

колко трудно бе със теб да се говори,

колко много исках да те притежавам,

да не те споделям с други хора.

 

Бях наивна, бях незряла

и не знаех с теб какво да правя,

толкова безкрайно съвършен,

уж обичащ само мен.

 

И опитвах, но грешах,

всяка моя стъпка беше грешна,

толкоз много време пропилях,

за да бъда съвършена.

 

Съвършенство няма - поне го осъзнах,

но не зная обичал ли си ме мъничко дори,

шансовете наши рано пропилях,

с моите, вечните лъжи.

 

Аз сега съм друга, коренно различна,

а те няма да ме оцениш.

Щях за теб да бъда всичко,

но избърза и ме замени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма Начин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...