24 янв. 2009 г., 22:43

Закъсняло осъзнаване

1.2K 0 0
 

Помня колко трудно беше да те опозная,

колко трудно бе със теб да се говори,

колко много исках да те притежавам,

да не те споделям с други хора.

 

Бях наивна, бях незряла

и не знаех с теб какво да правя,

толкова безкрайно съвършен,

уж обичащ само мен.

 

И опитвах, но грешах,

всяка моя стъпка беше грешна,

толкоз много време пропилях,

за да бъда съвършена.

 

Съвършенство няма - поне го осъзнах,

но не зная обичал ли си ме мъничко дори,

шансовете наши рано пропилях,

с моите, вечните лъжи.

 

Аз сега съм друга, коренно различна,

а те няма да ме оцениш.

Щях за теб да бъда всичко,

но избърза и ме замени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма Начин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...