24 янв. 2009 г., 22:43

Закъсняло осъзнаване

1.2K 0 0
 

Помня колко трудно беше да те опозная,

колко трудно бе със теб да се говори,

колко много исках да те притежавам,

да не те споделям с други хора.

 

Бях наивна, бях незряла

и не знаех с теб какво да правя,

толкова безкрайно съвършен,

уж обичащ само мен.

 

И опитвах, но грешах,

всяка моя стъпка беше грешна,

толкоз много време пропилях,

за да бъда съвършена.

 

Съвършенство няма - поне го осъзнах,

но не зная обичал ли си ме мъничко дори,

шансовете наши рано пропилях,

с моите, вечните лъжи.

 

Аз сега съм друга, коренно различна,

а те няма да ме оцениш.

Щях за теб да бъда всичко,

но избърза и ме замени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма Начин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...