8.10.2017 г., 11:09 ч.

Закъсняло признание 

  Поезия » Любовна
1008 1 7

Знаеш ли какво е да обичаш?

Без задръжки, без причини, без условия?

Заради един – мнозина да отричаш,

заради миг на страстна еуфория? 

 

Знаеш ли какво е да откриеш

две ръце, прегръщащи мечтите ти.

Тайно място, дето да се скриеш...

Две ръце... и смисъла на дните ти?

 

И поглеждала ли си в очите му,

да видиш в тях посока към безкрая?

Да знаеш, че си там – в мечтите му...

И вярваш... знаеш, че това е рая!

 

Сега си представи, че е далече 

и дните ви са само сладък спомен.

Ръцете му не те докосват вече,

очите губят се във този свят огромен...

 

Настръхваш ли? Да? Значи го обичаш.

И дала си му всичко – и сърцето си.

Тогава престани да го отричаш!

И дръж го здраво, дръж го във ръцете си!

 

Повярвай, пуснеш ли го – тръгва си!

И няма втори дубъл любовта му.

Кошмарите без него сбъдват се...

Веднъж го губиш...  губиш и страстта му!

 

И от мечтите ви остават само спомени.

Жарта превръща се във пепелище.

По бузите ти две сълзи отронени

напомнят само вашето огнище.

 

© Теодора Лишева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??