Закъсняло признание
Знаеш ли какво е да обичаш?
Без задръжки, без причини, без условия?
Заради един – мнозина да отричаш,
заради миг на страстна еуфория?
Знаеш ли какво е да откриеш
две ръце, прегръщащи мечтите ти.
Тайно място, дето да се скриеш...
Две ръце... и смисъла на дните ти?
И поглеждала ли си в очите му,
да видиш в тях посока към безкрая?
Да знаеш, че си там – в мечтите му...
И вярваш... знаеш, че това е рая!
Сега си представи, че е далече
и дните ви са само сладък спомен.
Ръцете му не те докосват вече,
очите губят се във този свят огромен...
Настръхваш ли? Да? Значи го обичаш.
И дала си му всичко – и сърцето си.
Тогава престани да го отричаш!
И дръж го здраво, дръж го във ръцете си!
Повярвай, пуснеш ли го – тръгва си!
И няма втори дубъл любовта му.
Кошмарите без него сбъдват се...
Веднъж го губиш... губиш и страстта му!
И от мечтите ви остават само спомени.
Жарта превръща се във пепелище.
По бузите ти две сълзи отронени
напомнят само вашето огнище.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Лишева Всички права запазени
