Закъсняло признание
Знаеш ли какво е да обичаш?
Без задръжки, без причини, без условия?
Заради един – мнозина да отричаш,
заради миг на страстна еуфория?
Знаеш ли какво е да откриеш
две ръце, прегръщащи мечтите ти.
Тайно място, дето да се скриеш...
Две ръце... и смисъла на дните ти?
И поглеждала ли си в очите му,
да видиш в тях посока към безкрая?
Да знаеш, че си там – в мечтите му...
И вярваш... знаеш, че това е рая!
Сега си представи, че е далече
и дните ви са само сладък спомен.
Ръцете му не те докосват вече,
очите губят се във този свят огромен...
Настръхваш ли? Да? Значи го обичаш.
И дала си му всичко – и сърцето си.
Тогава престани да го отричаш!
И дръж го здраво, дръж го във ръцете си!
Повярвай, пуснеш ли го – тръгва си!
И няма втори дубъл любовта му.
Кошмарите без него сбъдват се...
Веднъж го губиш... губиш и страстта му!
И от мечтите ви остават само спомени.
Жарта превръща се във пепелище.
По бузите ти две сълзи отронени
напомнят само вашето огнище.
© Теодора Лишева All rights reserved.
