Залагане на любовта

Брезата пази си листата – снегът ще закъснее,

щом слезе облак над гората – слана ще забелее.

Кръжат ли чайки на орляци – това е на сполука,

те духове са на моряци на вахта вечна тука.

Не си напявай отзарана – ще предизвикаш буря,

не искай с тебе да остана, с очи съм – бездна сура!

Косите ми са рижав пламък, допреш ли ги – изгаряш.

Да те обърна ли на камък, безгрижни мой рибарю?

Да ти покажа ли наяве свещената Горгона

с лика на залеза-удавник с коралова корона?

Не смей мита да развенчаваш, съдбата ми проклета –

с жестокост да печеля слава, мъже да пращам в Лета.

С игла от дрян, все още жилав, не мерметосвай* чувства!

Не викай тъмната ми сила под хрисимото лустро!

Не съм ти гергелек** захвърлен, ни крехка чупелешка***,

опитай с взор да ме опърлиш, но ще направиш грешка.

Гласът ми е камбана звънка, сърцето ми – монета.

От котвена верига брънка – отключи ме морето.

Заграждай с дяволските мрежи извечните таляни,

гони ме пак с копнеж безбрежен, но няма да ме хванеш!

Не искаш участ на отшелник, а искаш все в морето

да бъде слънчев понеделник, а не дъждовен петък?

И мислите ми колебаеш – като играч с рулетка,

и искаш да ме разгадаеш, но правиш крива сметка!

Аз като кораб бързоходен ще литна по вълните.

Не си ми верен, ни свободен? Залагай! Карта – бита.

  Второто стихотворение, което участва в конкурса „Морето“ 2025 на Сдружение „Лумен“ и не спечели награда.

Залагане (на плавателен съд) – начало на строителството на кораба и на изграждането на неговия корпус. В миналото винаги се е започвало със залагането на кила. Сега в корабостроенето се използва секционният начин, при който корпусът се сглобява от секции, предварително произведени в цеховете на корабостроителния завод и доставени в готов вид на стапела (съоръжението, където се извършва строежът).

*мерметосвам – кърпя мрежи

**гергелеци – предмети, изхвърлени от морето

***чупелешки – парчета от амфори