limeruna (Йоана)
565 3355
5.11.2017 г., 0:31 ч.

Заледен 

  Поезия
566 2 8

 

Понякога съм тънка, като леден вятър,
и лея мислите си сънени, сурови,
устата ми се сцепват в здрача
от страха да не заплачат отново.
Понякога танцувам, като мисъл,
вцепенение в очите ми въздиша,
сърцето тупка като огън с вишни
от страха да не си отива.
Тъгата ми е слънчева вселена,
в бръмбар преродена и страхлива.
Когато нещо топло ме разсмива...
дали ще се превърнем в зима?

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасна си, както винаги! Обичам да те чета. Поздрави и от мен!
  • Тя,зимата така или иначе идва но стиха ти ми подейства като очакваната пролет.Харесах стиха ти.
    Поздравления!!!
  • Чудесно изразени чувства и настроения! Харесах !
  • С чиста съвест мога да те поздравя за това стихотворение. Определено ми хареса!
  • Поздрав, Лимерунке! Много те харесах, тук!
  • "Понякога танцувам, като мисъл"

    Хареса ми, Йоана!
  • Тъгата ми е слънчева вселена! Прекрасно!
  • Колко хубаво, естествено и неочаквано пишеш, Йоана. Прелестно стихотворение. Леко изящество - характерно единствено за теб!
Предложения
: ??:??