8.03.2009 г., 19:59

Заледени часове

565 0 3

 

ЗАЛЕДЕНИ ЧАСОВЕ

 

Замина младостта с последен влак.

Чакам кораби с алени платна.

Есента дошла е на моя праг,

а дните ми издигнаха стена.

 

Мечтите събрах разпилени.

От болка оглуша света ми.

Замерват ме часове заледени.

Венец ми изплитат от тръни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не гледай колко са години, а виж колко млада, всъщност, е душата 6+
  • Обичам да наминавам при теб и да чета стиховете ти. В тях има истина,мъдрост,човечност... Всички понякога падаме духом- но се подкрепяме един друг и така съществуваме! Кураж! Желая ти светли изгреви и топли надежди! Не брой годините! Брой усмивките! Прегръдка от мен! И усмивка!
  • Горе главата!Тя, младостта рано или късно си отива, но животът трябва да продължи,а как-от нас си зависи!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....